Още една рецепта - спомен по-скоро - ЗЕЛНИК

Ще се опитам да ви разкажа за нещо ... не знам традиционно ли е ... ама като бях малък баба ми правеше. Тя в момента все още е жива, на 91 години е, а и дядо ми - той 92 - та и той жив (и сами си се гледат !!! - и може би заради именно тези храни ...

България, Кюстендилските села - ама тези в края - под Осогово ... сравнително беден край, далеч от прословутите Кюстендилски череши, сливи и ябълки 

Зелник 

Баба го печеше в подница ... Не знам колко от нас са виждали такова нещо ... Но става и на фурна ... Макар че се загубва малко от чара на пепелчицата и мириса на дърва и огън .... 

Точат се кори - баба ги точеше до размер около метър и половина в диаметър !!!
кори - брашно, вода , сол и мъничко сода ... и без сода става ... дааа ...

С готови кори не съм пробвал - та не знам ... хихиххи

За подницата имаше голяма тава - малко по-голяма от стандартните кръгли сега и по-дълбока ... не влиза във стандартна голяма фурна на ел.печка ...

Та ... Тавата - намазана с олио !!!
Една кора се просва отгоре и виси отстрани отвсякъде - тя ще е и за покриване на всичко накрая.
Корите - всяка се поръсва с олио, набира се на хармоника и се редят по края на тавата, а в средата остава празен кратер с размер около половината тава
в празното се слага "зелицето", даващо името на зелника.
Зелицето - традиционно се правеше от зелени листа на цвекло, пера зелени на праз лук, яйца и сирене - зеленишите леко задушени предварително в много малко мазнина в тенджера с капак
(става и с други зелениши - лапад и киселец ... ммммммм ... или пък листа от ружа !!! ... /между другото от листа на ружа стават такива прекрасни сърми - определено по-добри от лозови или зелеви ... крехки и вълшебни .../

Та така - зелицето се насипва посредата и всичко се покрива с първата кора.
Оформя се венец от кори - хляба - и в средата - зелицето - гозбата ...

Пече се ...

подница - в огнището в къщата - отдолу жарава - върху скара - тавата - огромен плосък ламаринен капак - всичко се затрупва с още жарава ...

Та така ...

Разрива се след около час, оставя се да изстине, леко пръснато с вода и покрито с бяла кърпа ...
После цялото семейство се нарежда около тавата - "хлябът" се разрязва на сектори, всеки си взима от своята зона и с лъжица или ако има вилици - може и вилица - се куса от зелицето ...

Спомени такива едни ... детски ...